дружелю̀бен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
дружелю̀бна, дружелю̀бно, мн. дружелю̀бни, прил.
1. Който е настроен приятелски, предразположен е към някого; приветлив. Дружелюбен човек.
2. Който е израз, проява на предразположение, на приятелско отношение; приветлив. Дружелюбна усмивка.
същ. дружелю̀бност, дружелюбността̀, ж.
1. Който е настроен приятелски, предразположен е към някого; приветлив. Дружелюбен човек.
2. Който е израз, проява на предразположение, на приятелско отношение; приветлив. Дружелюбна усмивка.
същ. дружелю̀бност, дружелюбността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- дрожелюбен
- дрожелюбин
- дрожилюбен
- дрожилюбин
- дружелюбин
- дружилюбен
- дружилюбин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дру-же-лю-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дру-же-люб-ния | ||
| пълен член | дру-же-люб-ни-ят | ||
| ж. р. | дру-же-люб-на | ||
| членувано | дру-же-люб-на-та | ||
| ср. р. | дру-же-люб-но | ||
| членувано | дру-же-люб-но-то | ||
| мн. ч. | дру-же-люб-ни | ||
| членувано | дру-же-люб-ни-те | ||