безхарактерен

Речник на българския език

безхара̀ктерен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безхара̀ктерна, безхара̀ктерно, мн. безхара̀ктерни, прил. Който е със слаб характер и лесно се поддава на чуждо влияние. Безхарактерен човек.

Грешни изписвания (15)

  • безхарактерин
  • безхарактирен
  • безхарактирин
  • безхърактерен
  • безхърактерин
  • безхърактирен
  • безхърактирин
  • бизхарактерен
  • бизхарактерин
  • бизхарактирен
  • бизхарактирин
  • бизхърактерен
  • бизхърактерин
  • бизхърактирен
  • бизхърактирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-ха-рак-те-рен
непълен член без-ха-рак-тер-ния
пълен член без-ха-рак-тер-ни-ят
ж. р. без-ха-рак-тер-на
членувано без-ха-рак-тер-на-та
ср. р. без-ха-рак-тер-но
членувано без-ха-рак-тер-но-то
мн. ч. без-ха-рак-тер-ни
членувано без-ха-рак-тер-ни-те