страхлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
страхлѝва, страхлѝво, мн. страхлѝви, прил.
1. Който проявява страх; боязлив, плах. Страхливо дете.
2. Който е проява на страх. Страхлив поглед.
нареч. страхлѝво.
същ. страхлѝвост, страхливостта̀, ж.
1. Който проявява страх; боязлив, плах. Страхливо дете.
2. Който е проява на страх. Страхлив поглед.
нареч. страхлѝво.
същ. страхлѝвост, страхливостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- стръхлив
- страхлиф
- стръхлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | страх-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | страх-ли-вия | ||
| пълен член | страх-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | страх-ли-ва | ||
| членувано | страх-ли-ва-та | ||
| ср. р. | страх-ли-во | ||
| членувано | страх-ли-во-то | ||
| мн. ч. | страх-ли-ви | ||
| членувано | страх-ли-ви-те | ||