пъзльо

Речник на българския език

пъ̀зльо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. пъзльовци, м. Разг. Пренебр. Пъзлив мъж; страхливец.

Грешни изписвания (1)

  • пъзльу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъз-льо
непълен член пъз-льо-то
пълен член пъз-льо-то
мн.ч. пъз-льов-ци
членувано пъз-льов-ци-те
бройна форма пъз-льов-ци
звателна форма пъз-льо