несмел

Речник на българския език

несмѐл прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

несмѐла, несмѐло, мн. несмѐли, прил. Който не е смел; плах, боязлив. Несмел отговор. Несмел човек.

Грешни изписвания (1)

  • нисмел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нес-мел
непълен член нес-ме-лия
пълен член нес-ме-ли-ят
ж. р. нес-ме-ла
членувано нес-ме-ла-та
ср. р. нес-ме-ло
членувано нес-ме-ло-то
мн. ч. нес-ме-ли
членувано нес-ме-ли-те