уго̀дник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. уго̀дници, м. Човек, който угодничи; ласкател, мазник.
2. Според религиозните представи — светец, праведник, служител на бога. Божи угодник.
2. Според религиозните представи — светец, праведник, служител на бога. Божи угодник.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- огоднек
- огодник
- угоднек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | угод-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | угод-ни-ка | |
| пълен член | угод-ни-кът | |
| мн.ч. | угод-ни-ци | |
| членувано | угод-ни-ци-те | |
| бройна форма | угод-ни-ци | |
| звателна форма | угод-ни-ко | |