мазник

Речник на българския език

мазнѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. мазнѝци, м. Пренебр. Човек, който угодничи пред други, за да спечели благоволението им; угодник, лицемер.

Грешни изписвания (1)

  • мъзник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. маз-ник
непълен член маз-ни-ка
пълен член маз-ни-кът
мн.ч. маз-ни-ци
членувано маз-ни-ци-те
бройна форма маз-ни-ци
звателна форма маз-ни-ко