влечу̀го
—
съществително име, среден род
(тип 62)
Значение
мн. влечу̀ги, ср.
1. Гръбначно животно, което влачи тялото си при движение, без крака или с къси крака и с люспесто тяло.
2. Прен. Пренебр. Човек без достойнство и собствено мнение, който е готов да угодничи, за да успее.
1. Гръбначно животно, което влачи тялото си при движение, без крака или с къси крака и с люспесто тяло.
2. Прен. Пренебр. Човек без достойнство и собствено мнение, който е готов да угодничи, за да успее.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- влечугу
- вличуго
- вличугу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | вле-чу-го | |
|---|---|---|
| членувано | вле-чу-го-то | |
| мн.ч. | вле-чу-ги | |
| членувано | вле-чу-ги-те |