хранѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
хранѝтелна, хранѝтелно, мн. хранѝтелни, прил.
1. Който се използва като храна. Хранителни стоки.
2. Който е наситен с полезни за организма вещества; питателен.
3. Който произвежда храни. Хранителен комбинат.
същ. хранѝтелност, хранителността̀, ж.
1. Който се използва като храна. Хранителни стоки.
2. Който е наситен с полезни за организма вещества; питателен.
3. Който произвежда храни. Хранителен комбинат.
същ. хранѝтелност, хранителността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- хранителин
- хранитилен
- хранитилин
- хрънителен
- хрънителин
- хрънитилен
- хрънитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | хра-ни-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | хра-ни-тел-ния | ||
| пълен член | хра-ни-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | хра-ни-тел-на | ||
| членувано | хра-ни-тел-на-та | ||
| ср. р. | хра-ни-тел-но | ||
| членувано | хра-ни-тел-но-то | ||
| мн. ч. | хра-ни-тел-ни | ||
| членувано | хра-ни-тел-ни-те | ||