1.
проклѐт
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
проклета, проклето, мн. проклети, прил.
1. Когото са проклели; прокълнат.
2. Недобър, лош като характер или като поведение, проява. Проклета жена. Проклето дете. Проклето животно.
1. Когото са проклели; прокълнат.
2. Недобър, лош като характер или като поведение, проява. Проклета жена. Проклето дете. Проклето животно.
Синоними
- прокълнат, триклет, осъден, анатемосан, афоресван, отлъчен
- проклетник, зъл, злопаметен, лош, куче, злонрав, злонравен, злобен, мъстителен, отмъстителен, ненавистен, арнаутин
- безобразен, ужасен, дяволски
- злостен, гневен, яростен, ожесточен
- мръсен, гаден, пуст, ваджишки
- недобър
- отвратителен, омразен, неприятен
- сатанински, жесток, подъл
Грешни изписвания (1)
- пруклет
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | прок-лет | |
|---|---|---|---|
| непълен член | прок-ле-тия | ||
| пълен член | прок-ле-ти-ят | ||
| ж. р. | прок-ле-та | ||
| членувано | прок-ле-та-та | ||
| ср. р. | прок-ле-то | ||
| членувано | прок-ле-то-то | ||
| мн. ч. | прок-ле-ти | ||
| членувано | прок-ле-ти-те | ||
2. проклет — мин. страд. прич. м. р.
проклет е производна форма на прокълна (мин. страд. прич. м. р.).