1.
ку̀че
—
съществително име, среден род
(тип 65)
Значение
мн. ку̀чета, ср.
1. Домашно животно с удължена муцуна и заострени уши, което пази дома. Овчарско куче. Ловно куче. Чу се лай на куче.
2. Прен. Разг. Зъл, лош човек. Той е цяло куче. Държиш се като куче.
прил. ку̀чешки, ку̀чешка, ку̀чешко, мн. ку̀чешки. Кучешки лай. Кучешка козина.
• Върви му като на бясно куче тояги. — Никак не му върви.
• Вярно куче. — Предан слуга.
• На умряло куче нож вади. — Проявява смелост, когато няма никаква опасност.
• Свършил я като кучето на нивата. — Не свършил някоя работа (добре).
• Храни куче, да те лае. — За неблагодарен човек.
• Кучешки студ. — Голям, непоносим студ.
• Кучешки живот. — Труден живот.
• (Ходи) като глухо куче. — Обикаля безцелно, шляе се.
1. Домашно животно с удължена муцуна и заострени уши, което пази дома. Овчарско куче. Ловно куче. Чу се лай на куче.
2. Прен. Разг. Зъл, лош човек. Той е цяло куче. Държиш се като куче.
прил. ку̀чешки, ку̀чешка, ку̀чешко, мн. ку̀чешки. Кучешки лай. Кучешка козина.
• Върви му като на бясно куче тояги. — Никак не му върви.
• Вярно куче. — Предан слуга.
• На умряло куче нож вади. — Проявява смелост, когато няма никаква опасност.
• Свършил я като кучето на нивата. — Не свършил някоя работа (добре).
• Храни куче, да те лае. — За неблагодарен човек.
• Кучешки студ. — Голям, непоносим студ.
• Кучешки живот. — Труден живот.
• (Ходи) като глухо куче. — Обикаля безцелно, шляе се.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- кучи
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ку-че | |
|---|---|---|
| членувано | ку-че-то | |
| мн.ч. | ку-че-та | |
| членувано | ку-че-та-та |
2. куче — ср. р.
куче е производна форма на кучи (ср. р.).