мъниче

Речник на българския език

мънѝче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. мънѝчета, ср. Мъник.

Грешни изписвания (3)

  • маниче
  • маничи
  • мъничи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-ни-че
членувано мъ-ни-че-то
мн.ч. мъ-ни-че-та
членувано мъ-ни-че-та-та