мъник

Речник на българския език

мънѝк — съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. мънѝци, (два) мънѝка, м.
1. Малко, дребно куче.
2. Прен. Дребен човек.

Грешни изписвания (1)

  • маник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-ник
непълен член мъ-ни-ка
пълен член мъ-ни-кът
мн.ч. мъ-ни-ци
членувано мъ-ни-ци-те
бройна форма мъ-ни-ци
звателна форма мъ-ни-ко

Връзки