копой

Речник на българския език

копо̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

мн. копо̀и, (два) копо̀я, м.
1. Остар. Ловно куче.
2. Прен. Доверено лице, доносник. Той е копой на шефа.
Душа като копой. 1. — Имам силно обоняние, улавям всички миризми.
2. Слушам, дебна, за да разбера нещо скрито, тайно.

Грешни изписвания (1)

  • купой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пой
непълен член ко-поя
пълен член ко-по-ят
мн.ч. ко-пои
членувано ко-по-и-те
бройна форма ко-поя
звателна форма