1.
ку̀чи
—
прилагателно име
(тип 87)
Значение
ку̀ча, ку̀чо и ку̀че, мн. ку̀чи, прил. Разг. Кучешки.
• Кучи син. — Негодник.
• Кучи син. — Негодник.
Грешни изписвания (1)
- куче
2. кучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.
кучи е производна форма на куча се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).
3. кучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
кучи е производна форма на куча се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
4. кучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
кучи е производна форма на куча се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).
5. кучи — повелително наклонение, ед. ч.
кучи е производна форма на куча се (повелително наклонение, ед. ч.).