кучите

Речник на българския език

1. кучите — мн. ч. членувано

кучите е производна форма на кучи (мн. ч. членувано).

2. кучите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

кучите е производна форма на куча се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).