куча се

Речник на българския език

ку̀ча се преходен глагол от несвършен вид (тип 176ti) редактиране

Значение

ку̀чиш се, мин. св. ку̀чих се и кучѝх се, мин. прич. ку̀чил се и кучѝл се, несв. За кучка — раждам. Всяка година кучката се кучи с по три кученца.

Грешни изписвания (3)

  • куча си
  • кучъ се
  • кучъ си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ку-ча ку-чим
2 лице ку-чиш ку-чи-те
3 лице ку-чи ку-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ку-чих ку-чих-ме
2 лице ку-чи ку-чих-те
3 лице ку-чи ку-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ку-чех ку-чех-ме
2 лице ку-че-ше ку-чех-те
3 лице ку-че-ше ку-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кучил съм кучила съм кучило съм кучили сме
2 лице кучил си кучила си кучило си кучили сте
3 лице кучил е кучила е кучило е кучили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кучил бях кучила бях кучило бяхме кучили
2 лице беше кучил беше кучила беше кучило бяхте кучили
3 лице беше кучил беше кучила беше кучило бяха кучили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще куча ще кучим
2 лице ще кучиш ще кучите
3 лице ще кучи ще кучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кучил ще съм кучила ще съм кучило ще сме кучили
2 лице ще си кучил ще си кучила ще си кучило ще сте кучили
3 лице ще е кучил ще е кучила ще е кучило ще са кучили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да куча щяхме да кучим
2 лице щеше да кучиш щяхте да кучите
3 лице щеше да кучи щяха да кучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кучил щях да съм кучила щях да съм кучило щяхме да сме кучили
2 лице щеше да си кучил щеше да си кучила щеше да си кучило щяхте да сте кучили
3 лице щеше да е кучил щеше да е кучила щеше да е кучило щяха да са кучили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кучел съм кучела съм кучело съм кучели сме
2 лице кучел си кучела си кучело си кучели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кучил съм кучила съм кучило съм кучили сме
2 лице кучил си кучила си кучило си кучили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кучил била съм кучила било съм кучило били сме кучили
2 лице бил си кучил била си кучила било си кучило били сте кучили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да куча щяла съм да куча щяло съм да куча щели сме да кучим
2 лице щял си да кучиш щяла си да кучиш щяло си да кучиш щели сте да кучите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кучил щяла съм да съм кучила щяло съм да съм кучило щели сме да сме кучили
2 лице щял си да си кучил щяла си да си кучила щяло си да си кучило щели сте да сте кучили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кучил бих кучила бих кучило бихме кучили
2 лице би кучил би кучила би кучило бихте кучили
3 лице би кучил би кучила би кучило биха кучили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ку-чи ку-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ку-чен
непълен член ку-че-ния
пълен член ку-че-ни-ят
женски род ку-че-на
членувано ку-че-на-та
среден род ку-че-но
членувано ку-че-но-то
множествено число ку-че-ни
членувано ку-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ку-чил
непълен член ку-чи-лия
пълен член ку-чи-ли-ят
женски род ку-чи-ла
членувано ку-чи-ла-та
среден род ку-чи-ло
членувано ку-чи-ло-то
множествено число ку-чи-ли
членувано ку-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ку-чел
женски род ку-че-ла
среден род ку-че-ло
множествено число ку-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ку-чещ
непълен член ку-че-щия
пълен член ку-че-щи-ят
женски род ку-че-ща
членувано ку-че-ща-та
среден род ку-че-що
членувано ку-че-що-то
множествено число ку-че-щи
членувано ку-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ку-чей-ки