кучил е

Речник на българския език

1. кучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кучил е е производна форма на куча се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кучил е е производна форма на куча се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).