звяр

Речник на българския език

звяр съществително име, мъжки род (тип 2a) редактиране

Значение

звя̀рът, звя̀ра, мн. зверовѐ, (два) звя̀ра, м.
1. Диво, обикн. хищно животно. Вълкът е звяр.
2. Прен. Злобен, жесток човек. Спуснаха се да колят и палят като зверове.
същ. умал. зверчѐ, мн. зверчѐта, ср.

Грешни изписвания (1)

  • звър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. звяр
непълен член звя-ра
пълен член звя-рът
мн.ч. зве-ро-ве
членувано зве-ро-ве-те
бройна форма звя-ра
звателна форма