арнаутин

Речник на българския език

арнау̀тин — съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. арнау̀ти, м.
1. Остар. Албанец.
2. Прен. Разг. Твърдоглав, отмъстителен човек с тежък характер.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • арнаутен
  • арнъутен
  • арнъутин
  • ърнаутен
  • ърнаутин
  • ърнъутен
  • ърнъутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-на-у-тин
непълен член ар-на-у-ти-на
пълен член ар-на-у-ти-нът
мн.ч. ар-на-у-ти
членувано ар-на-у-ти-те
бройна форма ар-на-у-ти
звателна форма ар-на-у-ти-но

Връзки