дразнещ

Речник на българския език

1. дра̀знещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дразнешт
  • дразништ
  • дразнищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. драз-нещ
непълен член драз-не-щия
пълен член драз-не-щи-ят
ж. р. драз-не-ща
членувано драз-не-ща-та
ср. р. драз-не-що
членувано драз-не-що-то
мн. ч. драз-не-щи
членувано драз-не-щи-те

2. дразнещ — сег. деят. прич. м. р.

дразнещ е производна форма на дразня (сег. деят. прич. м. р.).