възпален

Речник на българския език

1. възпалѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вазпален
  • вазпълен
  • възпълен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-па-лен
непълен член въз-па-ле-ния
пълен член въз-па-ле-ни-ят
ж. р. въз-па-ле-на
членувано въз-па-ле-на-та
ср. р. въз-па-ле-но
членувано въз-па-ле-но-то
мн. ч. въз-па-ле-ни
членувано въз-па-ле-ни-те

2. възпален — мин. страд. прич. м. р.

възпален е производна форма на възпаля (мин. страд. прич. м. р.).