възпаля

Речник на българския език

възпаля преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възпалъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-па-ля въз-па-лим
2 лице въз-па-лиш въз-па-ли-те
3 лице въз-па-ли въз-па-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-па-лих въз-па-лих-ме
2 лице въз-па-ли въз-па-лих-те
3 лице въз-па-ли въз-па-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-па-лях въз-па-лях-ме
2 лице въз-па-ле-ше въз-па-лях-те
3 лице въз-па-ле-ше въз-па-ля-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпалил съм възпалила съм възпалило съм възпалили сме
2 лице възпалил си възпалила си възпалило си възпалили сте
3 лице възпалил е възпалила е възпалило е възпалили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпалил бях възпалила бях възпалило бяхме възпалили
2 лице беше възпалил беше възпалила беше възпалило бяхте възпалили
3 лице беше възпалил беше възпалила беше възпалило бяха възпалили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възпаля ще възпалим
2 лице ще възпалиш ще възпалите
3 лице ще възпали ще възпалят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпалил ще съм възпалила ще съм възпалило ще сме възпалили
2 лице ще си възпалил ще си възпалила ще си възпалило ще сте възпалили
3 лице ще е възпалил ще е възпалила ще е възпалило ще са възпалили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възпаля щяхме да възпалим
2 лице щеше да възпалиш щяхте да възпалите
3 лице щеше да възпали щяха да възпалят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпалил щях да съм възпалила щях да съм възпалило щяхме да сме възпалили
2 лице щеше да си възпалил щеше да си възпалила щеше да си възпалило щяхте да сте възпалили
3 лице щеше да е възпалил щеше да е възпалила щеше да е възпалило щяха да са възпалили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпалял съм възпаляла съм възпаляло съм възпалели сме
2 лице възпалял си възпаляла си възпаляло си възпалели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпалил съм възпалила съм възпалило съм възпалили сме
2 лице възпалил си възпалила си възпалило си възпалили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпалил била съм възпалила било съм възпалило били сме възпалили
2 лице бил си възпалил била си възпалила било си възпалило били сте възпалили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпаля щяла съм да възпаля щяло съм да възпаля щели сме да възпалим
2 лице щял си да възпалиш щяла си да възпалиш щяло си да възпалиш щели сте да възпалите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпалил щяла съм да съм възпалила щяло съм да съм възпалило щели сме да сме възпалили
2 лице щял си да си възпалил щяла си да си възпалила щяло си да си възпалило щели сте да сте възпалили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпалил бих възпалила бих възпалило бихме възпалили
2 лице би възпалил би възпалила би възпалило бихте възпалили
3 лице би възпалил би възпалила би възпалило биха възпалили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-па-ли въз-па-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-па-лен
непълен член въз-па-ле-ния
пълен член въз-па-ле-ни-ят
женски род въз-па-ле-на
членувано въз-па-ле-на-та
среден род въз-па-ле-но
членувано въз-па-ле-но-то
множествено число въз-па-ле-ни
членувано въз-па-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-па-лил
непълен член въз-па-ли-лия
пълен член въз-па-ли-ли-ят
женски род въз-па-ли-ла
членувано въз-па-ли-ла-та
среден род въз-па-ли-ло
членувано въз-па-ли-ло-то
множествено число въз-па-ли-ли
членувано въз-па-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-па-лял
женски род въз-па-ля-ла
среден род въз-па-ля-ло
множествено число въз-па-ле-ли