възпалил си

Речник на българския език

1. възпалил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпалил си е производна форма на възпаля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възпалил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпалил си е производна форма на възпаля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).