възпалил е

Речник на българския език

1. възпалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпалил е е производна форма на възпаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпалил е е производна форма на възпаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).