възпалил съм

Речник на българския език

1. възпалил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възпалил съм е производна форма на възпаля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възпалил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възпалил съм е производна форма на възпаля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).