гноен

Речник на българския език

1. гно̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

гно̀йна, гно̀йно, мн. гно̀йни, прил. Който е пълен с гной или отделя гной. Гнойна пъпка. Гнойна ангина.

Грешни изписвания (1)

  • гноин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гно-ен
непълен член гной-ния
пълен член гной-ни-ят
ж. р. гной-на
членувано гной-на-та
ср. р. гной-но
членувано гной-но-то
мн. ч. гной-ни
членувано гной-ни-те

2. гноен — мин. страд. прич. м. р.

гноен е производна форма на гноя (мин. страд. прич. м. р.).