гноя

Речник на българския език

гноя̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 175ti) редактиране

Значение

гноѝш, мин. св. гноѝх, мин. прич. гноѝл, несв. За рана, цирей и под. — натрупвам и изпущам гной; бера (в 3 знач.).

Грешни изписвания (4)

  • гнойа
  • гнойъ
  • гнуйа
  • гнуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице гноя гно-им
2 лице гно-иш гно-и-те
3 лице гнои гно-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице гно-их гно-их-ме
2 лице гнои гно-их-те
3 лице гнои гно-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице гно-ях гно-ях-ме
2 лице гно-е-ше гно-ях-те
3 лице гно-е-ше гно-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице гноил съм гноила съм гноило съм гноили сме
2 лице гноил си гноила си гноило си гноили сте
3 лице гноил е гноила е гноило е гноили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях гноил бях гноила бях гноило бяхме гноили
2 лице беше гноил беше гноила беше гноило бяхте гноили
3 лице беше гноил беше гноила беше гноило бяха гноили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще гноя ще гноим
2 лице ще гноиш ще гноите
3 лице ще гнои ще гноят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм гноил ще съм гноила ще съм гноило ще сме гноили
2 лице ще си гноил ще си гноила ще си гноило ще сте гноили
3 лице ще е гноил ще е гноила ще е гноило ще са гноили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да гноя щяхме да гноим
2 лице щеше да гноиш щяхте да гноите
3 лице щеше да гнои щяха да гноят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм гноил щях да съм гноила щях да съм гноило щяхме да сме гноили
2 лице щеше да си гноил щеше да си гноила щеше да си гноило щяхте да сте гноили
3 лице щеше да е гноил щеше да е гноила щеше да е гноило щяха да са гноили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице гноял съм гнояла съм гнояло съм гноели сме
2 лице гноял си гнояла си гнояло си гноели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице гноил съм гноила съм гноило съм гноили сме
2 лице гноил си гноила си гноило си гноили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм гноил била съм гноила било съм гноило били сме гноили
2 лице бил си гноил била си гноила било си гноило били сте гноили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да гноя щяла съм да гноя щяло съм да гноя щели сме да гноим
2 лице щял си да гноиш щяла си да гноиш щяло си да гноиш щели сте да гноите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм гноил щяла съм да съм гноила щяло съм да съм гноило щели сме да сме гноили
2 лице щял си да си гноил щяла си да си гноила щяло си да си гноило щели сте да сте гноили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих гноил бих гноила бих гноило бихме гноили
2 лице би гноил би гноила би гноило бихте гноили
3 лице би гноил би гноила би гноило биха гноили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гной гной-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род гно-ен
непълен член гно-е-ния
пълен член гно-е-ни-ят
женски род гно-е-на
членувано гно-е-на-та
среден род гно-е-но
членувано гно-е-но-то
множествено число гно-е-ни
членувано гно-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гно-ил
непълен член гно-и-лия
пълен член гно-и-ли-ят
женски род гно-и-ла
членувано гно-и-ла-та
среден род гно-и-ло
членувано гно-и-ло-то
множествено число гно-и-ли
членувано гно-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гно-ял
женски род гно-я-ла
среден род гно-я-ло
множествено число гно-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род гно-ящ
непълен член гно-я-щия
пълен член гно-я-щи-ят
женски род гно-я-ща
членувано гно-я-ща-та
среден род гно-я-що
членувано гно-я-що-то
множествено число гно-я-щи
членувано гно-я-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

гно-ей-ки