язвен

Речник на българския език

я̀звен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. я̀зва

Грешни изписвания (1)

  • язвин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. яз-вен
непълен член яз-ве-ния
пълен член яз-ве-ни-ят
ж. р. яз-ве-на
членувано яз-ве-на-та
ср. р. яз-ве-но
членувано яз-ве-но-то
мн. ч. яз-ве-ни
членувано яз-ве-ни-те