язва

Речник на българския език

я̀зва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. я̀зви, ж.
1. Гнойна, незарастваща рана по кожата. Краката му бяха покрити с язви.
2. Разг. Язвена болест. Стомашна язва.
3. Прен. Отрицателно явление, зло, недостатък. Язви на обществото.
прил. я̀звен, я̀звена, я̀звено, мн. я̀звени.
Язвена болест. — Заболяване на стомаха и дванадесетопръстника поради образуване на малки рани по стените им.

Грешни изписвания (1)

  • язвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. яз-ва
членувано яз-ва-та
мн.ч. яз-ви
членувано яз-ви-те
звателна форма