цирей

Речник на българския език

цѝрей съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

цѝреят, цѝрея, мн. цѝреи, (два) цѝрея, м.
1. Болезнена пъпка, изпълнена с гной.
2. Прен. Разг. Пренебр. Раздразнителен човек.
3. Прен. Пренебр. Порочно явление; язва.

Грешни изписвания (1)

  • цирий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-рей
непълен член ци-рея
пълен член ци-ре-ят
мн.ч. ци-реи
членувано ци-ре-и-те
бройна форма ци-рея
звателна форма