абсцес

Речник на българския език

абсцѐс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В медицината — натрупване на гной в органите или тъканите на човек или животно в резултат на възпалителен процес; гноен оток. В зависимост от разположението: перитонзиларен; подкожен; ретрофарингеален; субфреничен; белодробен.

Грешни изписвания (3)

  • апсцес
  • ъбсцес
  • ъпсцес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аб-с-цес
непълен член аб-с-це-са
пълен член аб-с-це-сът
мн.ч. аб-с-це-си
членувано аб-с-це-си-те
бройна форма аб-с-це-са
звателна форма