фистула

Речник на българския език

фѝстула съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. Патологичен тесен канал, който обикновено свързва кухинни органи или телесни кухини с повърхността на тялото или помежду им. Фистулите биват: вродени и придобити; външни и вътрешни; пълни и непълни.

Грешни изписвания (3)

  • фистола
  • фистолъ
  • фистулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фис-ту-ла
членувано фис-ту-ла-та
мн.ч. фис-ту-ли
членувано фис-ту-ли-те
звателна форма