калпав

Речник на българския език

ка̀лпав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ка̀лпава, ка̀лпаво, мн. ка̀лпави, прил. Разг.
1. За човек — който е мързелив. Калпави излязоха работниците.
2. Който е лошо, некачествено изработен. Купих си една калпава кафемелачка.
3. За произведение на изкуството или науката — без стойност, лошо направено. Дисертацията му е калпава.

Грешни изписвания (3)

  • калпъв
  • калпаф
  • калпъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кал-пав
непълен член кал-па-вия
пълен член кал-па-ви-ят
ж. р. кал-па-ва
членувано кал-па-ва-та
ср. р. кал-па-во
членувано кал-па-во-то
мн. ч. кал-па-ви
членувано кал-па-ви-те