страховит

Речник на българския език

страховѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

страховѝта, страховѝто, мн. страховѝти, прил. Който предизвиква страх; страшен, ужасяващ. Страховит вик.
нареч. страховѝто. Изреваха страховито.
същ. страховѝтост, страховитостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • страхувит
  • стръховит
  • стръхувит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стра-хо-вит
непълен член стра-хо-ви-тия
пълен член стра-хо-ви-ти-ят
ж. р. стра-хо-ви-та
членувано стра-хо-ви-та-та
ср. р. стра-хо-ви-то
членувано стра-хо-ви-то-то
мн. ч. стра-хо-ви-ти
членувано стра-хо-ви-ти-те