чудо̀вищен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
чудо̀вищна, чудо̀вищно, мн. чудо̀вищни, прил.
1. Който е подобен на чудовище. Чудовищен звяр.
2. Който е с големи размери, огромен, колосален. Чудовищни размери.
3. Прен. Който има крайно отрицателни качества и буди отвращение. Чудовищно убийство.
нареч. чудо̀вищно.
същ. чудо̀вищност, чудовищността̀, ж.
1. Който е подобен на чудовище. Чудовищен звяр.
2. Който е с големи размери, огромен, колосален. Чудовищни размери.
3. Прен. Който има крайно отрицателни качества и буди отвращение. Чудовищно убийство.
нареч. чудо̀вищно.
същ. чудо̀вищност, чудовищността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- чодовештен
- чодовештин
- чодовещен
- чодовещин
- чодовиштен
- чодовиштин
- чодовищен
- чодовищин
- чудовештен
- чудовештин
- чудовещен
- чудовещин
- чудовиштен
- чудовиштин
- чудовищин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | чу-до-ви-щен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | чу-до-вищ-ния | ||
| пълен член | чу-до-вищ-ни-ят | ||
| ж. р. | чу-до-вищ-на | ||
| членувано | чу-до-вищ-на-та | ||
| ср. р. | чу-до-вищ-но | ||
| членувано | чу-до-вищ-но-то | ||
| мн. ч. | чу-до-вищ-ни | ||
| членувано | чу-до-вищ-ни-те | ||