резлив

Речник на българския език

резлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

резлива, резливо, мн. резливи, прил.
1. За нож или друго остро сечиво — който е наострен, та реже добре.
2. За питие — с леко кисел, щипещ езика вкус.
3. За вятър, студ — който като че ли реже кожата; остър, пронизващ.
4. За звук — пронизващ, пронизителен, рязък.

Грешни изписвания (3)

  • ризлив
  • резлиф
  • ризлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. рез-лив
непълен член рез-ли-вия
пълен член рез-ли-ви-ят
ж. р. рез-ли-ва
членувано рез-ли-ва-та
ср. р. рез-ли-во
членувано рез-ли-во-то
мн. ч. рез-ли-ви
членувано рез-ли-ви-те