свъсил

Речник на българския език

1. свъсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свъсил е производна форма на свъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свъсил — мин. деят. св. прич. м. р.

свъсил е производна форма на свъся (мин. деят. св. прич. м. р.).