1.
унѝл
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
унѝла, унѝло, мн. унѝли, прил.
1. Който е паднал духом; тъжен, отпуснат, умърлушен.
2. Прен. Който има тъжен, умърлушен вид. Унили дървета. Унили птици.
същ. унѝлост, унилостта̀, ж.
1. Който е паднал духом; тъжен, отпуснат, умърлушен.
2. Прен. Който има тъжен, умърлушен вид. Унили дървета. Унили птици.
същ. унѝлост, унилостта̀, ж.
Синоними
- отпаднал, отпуснат, безсилен, немощен, уморен, изтощен, изнемогнал, грохнал, капнал, посърнал
- неразположен, угнетен, печален, тъжен, нажален, натъжен, меланхоличен, паднал духом, убит духом, омърлушен
- клюмнал, увехнал, линеещ
- мрачен, навъсен, безрадостен, потискащ
- тъмен, неприветлив, загрижен
- отчаян, убит, съкрушен
- потиснат
- обезсърчен
- в мрачно настроение, безперспективен
- в лошо настроение, раздразнителен
- изтормозен, измъчен
- отмалял
Грешни изписвания (1)
- онил
2. унил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
унил е производна форма на уния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. унил — мин. деят. св. прич. м. р.
унил е производна форма на уния (мин. деят. св. прич. м. р.).