безперспективен

Речник на българския език

безперспектѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безперспектѝвна, безперспектѝвно, мн. безперспектѝвни, прил. Който е лишен от перспективи, от изгледи за добро бъдеще. Безперспективна работа.
същ. безперспектѝвност, безперспективността̀, ж. Безперспективността на заниманията ме отчайва.

Грешни изписвания (15)

  • безперспективин
  • безперспиктивен
  • безперспиктивин
  • безпирспективен
  • безпирспективин
  • безпирспиктивен
  • безпирспиктивин
  • бизперспективен
  • бизперспективин
  • бизперспиктивен
  • бизперспиктивин
  • бизпирспективен
  • бизпирспективин
  • бизпирспиктивен
  • бизпирспиктивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-пер-с-пек-ти-вен
непълен член без-пер-с-пек-тив-ния
пълен член без-пер-с-пек-тив-ни-ят
ж. р. без-пер-с-пек-тив-на
членувано без-пер-с-пек-тив-на-та
ср. р. без-пер-с-пек-тив-но
членувано без-пер-с-пек-тив-но-то
мн. ч. без-пер-с-пек-тив-ни
членувано без-пер-с-пек-тив-ни-те