убит

Речник на българския език

1. убѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

убѝта, убѝто, мн. убѝти, прил.
1. На който е отнет насилствено животът. В тоя бой има много убити българи. Убит от засада.
2. Прен. Който е смазан физически (от работа, път и др.). Прен. Който е сломен, отчаян. Убита от грижи.
4. Прен. За цвят — който е тъмен, мрачен.

Грешни изписвания (1)

  • обит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. убит
непълен член уби-тия
пълен член уби-ти-ят
ж. р. уби-та
членувано уби-та-та
ср. р. уби-то
членувано уби-то-то
мн. ч. уби-ти
членувано уби-ти-те

2. убит — мин. страд. прич. м. р.

убит е производна форма на убия (мин. страд. прич. м. р.).