клюмнал

Речник на българския език

1. клюмнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клюмнал е производна форма на клюмна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клюмнал — мин. деят. св. прич. м. р.

клюмнал е производна форма на клюмна (мин. деят. св. прич. м. р.).