унило

Речник на българския език

1. унѝло наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • онило
  • онилу
  • унилу

2. унило — ср. р.

унило е производна форма на унил (ср. р.).

3. унило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

унило е производна форма на уния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. унило — мин. деят. св. прич. ср. р.

унило е производна форма на уния (мин. деят. св. прич. ср. р.).