унилото

Речник на българския език

1. унилото — ср. р. членувано

унилото е производна форма на унил (ср. р. членувано).

2. унилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

унилото е производна форма на уния (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).