тру̀ден
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
тру̀дна, тру̀дно, мн. тру̀дни, прил. Който изисква много труд, много усилия; мъчен. Труден изпит. Трудна задача.
същ. тру̀дност, трудността̀, мн. тру̀дности, ж. Трябва да преодолея много трудности.
• Трудна жена. — Остар. Бременна жена.
• Трудно дете. — Дете, което създава проблеми с поведението си; затворено, саможиво дете.
същ. тру̀дност, трудността̀, мн. тру̀дности, ж. Трябва да преодолея много трудности.
• Трудна жена. — Остар. Бременна жена.
• Трудно дете. — Дете, което създава проблеми с поведението си; затворено, саможиво дете.
Синоними
- тежък, мъчен, напрегнат, уморителен, неприятен, затруднителен, затруднен, къртовски, непоносим, несносен, мъчителен, притеснителен, тягостен, суров
- заплетен, сложен, усложнен, комплициран
- досаден, отегчителен, трънлив
- бодлив, щекотлив
- лош
- натегнат
- забъркан
- смущаващ, объркващ, озадачаващ
- изморителен
- упорен
- тромав, неловък, несръчен, нескопосен, непохватен, усилен
- гнетящ, потискащ
- упорит
- хитър, нечестен, завързан
Грешни изписвания (1)
- трудин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | тру-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | труд-ния | ||
| пълен член | труд-ни-ят | ||
| ж. р. | труд-на | ||
| членувано | труд-на-та | ||
| ср. р. | труд-но | ||
| членувано | труд-но-то | ||
| мн. ч. | труд-ни | ||
| членувано | труд-ни-те | ||