натегнат

Речник на българския език

1. натѐгнат некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

натѐгната, натѐгнато, мн. натѐгнати, прил.
1. Който е здраво завит или силно опънат. Натегнато въже.
2. Прен. Който е свързан с недоверие; недружелюбен, конфликтен. Отношенията им са натегнати.
същ. натѐгнатост, натегнатостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • натегнът
  • нътегнат
  • нътегнът

2. натегнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

натегнат е производна форма на натегна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. натегнат — мин. страд. прич. м. р.

натегнат е производна форма на натегна (мин. страд. прич. м. р.).