нетърпим

Речник на българския език

нетърпѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

нетърпѝма, нетърпѝмо, мн. нетърпѝми, прил. Който не може да бъде търпян; непоносим. Нетърпим човек. Нетърпима болка. // същ. нетърпѝмост, нетърпимостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • нетарпим
  • нитарпим
  • нитърпим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-тър-пим
непълен член не-тър-пи-мия
пълен член не-тър-пи-ми-ят
ж. р. не-тър-пи-ма
членувано не-тър-пи-ма-та
ср. р. не-тър-пи-мо
членувано не-тър-пи-мо-то
мн. ч. не-тър-пи-ми
членувано не-тър-пи-ми-те