натегнатост

Речник на българския език

натѐгнатост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • натегнатуст
  • натегнътост
  • натегнътуст
  • нътегнатост
  • нътегнатуст
  • нътегнътост
  • нътегнътуст
  • натегнатос
  • натегнатус
  • натегнътос
  • натегнътус
  • нътегнатос
  • нътегнатус
  • нътегнътос
  • нътегнътус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-тег-на-тост
членувано на-тег-на-тост-та
мн.ч. на-тег-на-тос-ти
членувано на-тег-на-тос-ти-те
звателна форма