обтегнатост

Речник на българския език

обтѐгнатост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • обтегнатуст
  • обтегнътост
  • обтегнътуст
  • оптегнатост
  • оптегнатуст
  • оптегнътост
  • оптегнътуст
  • убтегнатост
  • убтегнатуст
  • убтегнътост
  • убтегнътуст
  • уптегнатост
  • уптегнатуст
  • уптегнътост
  • уптегнътуст
  • обтегнатос
  • обтегнатус
  • обтегнътос
  • обтегнътус
  • оптегнатос
  • оптегнатус
  • оптегнътос
  • оптегнътус
  • убтегнатос
  • убтегнатус
  • убтегнътос
  • убтегнътус
  • уптегнатос
  • уптегнатус
  • уптегнътос
  • уптегнътус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-тег-на-тост
членувано об-тег-на-тост-та
мн.ч. об-тег-на-тос-ти
членувано об-тег-на-тос-ти-те
звателна форма