острота

Речник на българския език

острота съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-т-ро-та
членувано ос-т-ро-та-та
мн.ч. ос-т-ро-ти
членувано ос-т-ро-ти-те
звателна форма